Навярно тази нощ ще е последна
и хищникът у нея закопня
да впие зъби в гърлото… обредно…
в една до кост изгаряща нега.
Как диша югуларната ѝ вена,
а пулсът ѝ в ушите му ечи
и бесен звярът в него тихо дебне.
Копнежът му неистово крещи
щом дланите ѝ слагат отпечатък
на кожата му, пламнала от страст.
Целувките ѝ вземат. Без остатък.
А той я вдишва с ярост. Той е власт.
Пожар е тя. Внезапна лятна буря –
у него се надига кървав ад,
помитаща безкрайно дива струя…
… и тя поглъща целия му… глад.
Жени Иванова
24.08.23,
по картината на Мариела Арсова "Хищници".
Ето линк към творческата ѝ страница
https://www.facebook.com/Martistin
© Jasmin Всички права запазени