В гърдите ми се накълбява мрак.
Върти се като ураганен вятър.
По жилите ми нажежен живак
се спуска, като побеснял се мята.
И аз съм звяр, чудовищен вампир.
През погледа ми гледа сатаната.
Това е мощ, но без душевен мир,
а той е нужен много за душата.
И тръгвам във нощта със цел, без път,
настръхнал и опиянен от сила.
И жаден за невинна, сочна плът,
останала сама и без закрила.
Аз предусещам страстните молби
за милост, но спасител не открила,
поглъщам я, оставаме сами,
а тя разбира, че се е спасила.
© Авитохол Всички права запазени