Тихо днес е навън. Хората отминават. Сама съм без теб... дните се редят... дланите за теб кървят. Протягат се... но само хлад прегръщат. Мълчаливи улици, в черни сълзи се давят, в свят без цвят живея. Денят днес отива си от мен, думите са само вятър, а косите, търсещи лице, в което да се приютят... твоето лице, което ти извърна.