Хлябът, омесен с ръцете на мама,
топъл, ухаещ, преблаг от любов,
връща ме в спомена, в лоното, в храма,
в родния дом – саможертвен, готов
блудния син да приеме отново.
Пак да прости прегрешения куп,
пак да посрещне със думи – олово,
пак да застеле там одъра груб.
Пак да положа във скута на мама
моите сънища, скърби, борби,
свидни надежди, житейската драма,
цяла вселена от ласки добри.