Handzhieva (Дияна Ханджиева)
54 15
8.03.2013 г., 20:15 ч.

Хляб 

  Поезия » Гражданска
770 0 5

 

 

Хлябът, омесен с ръцете на мама,

топъл, ухаещ, преблаг от любов,

връща ме в спомена, в лоното, в храма,

в родния дом – саможертвен, готов

 

блудния син да приеме отново.

Пак да прости прегрешения куп,

пак да посрещне със думи – олово,

пак да застеле там одъра груб.

 

Пак да положа във скута на мама

моите сънища, скърби, борби,

свидни надежди, житейската драма,

цяла вселена от ласки добри.

 

 

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! Наистина, който не е ял домашно изпечен хляб, истинско сирене, домати, мляко, мед; който не познава аромата на пукащите в печката дърва, нищо не знае. Жалко за съвременните "климатикови", хранени с МакДоналдс деца ;-(
  • Хлябьт,омесен с рьцете на мама!!!Нямам сили да коментирам!Благодаря ти ,че ме вьрна в романтиката на моето детство!
  • Чудесно е! Помня как мама доеше козите и правеше най-чудното сирене на света! Помня как с братята ми го ядем с топлия хляб от пещта. Но напуснах село, братята и те, един в София, другия в Турция с Възродителния. Просълзи ме!
  • Силно и искрено,хареса ми!
  • Хубаво стихотворение!
Предложения
: ??:??