Поспри, момче! Да си поговорим,
че ми е залепнала устата...
Със котката омръзна ми да спорим,
до гуша ми дойде от самотата.

Дядото ми лани се спомина,
бавно като свещ изгасна...
След него падна и коминът
и бурен във душата ми прорасна.

Топъл хляб днеска съм изпекла...
Ела, момче, ела! Вземи си!
Отдека си? Кажи ми! 
На мен всяка хапка и без туй
горчи ми...

Приседнах до старицата във черно
бях странник, за нея - просто непознат...
Сърцето ѝ тъжно поисках да сгрея
под стария орех клонат.

Тя се усмихна щастливо,
когато от хляба ѝ отхапах си аз.
Протегнах ръка предпазливо,
сълза от очите ѝ избърсах тогаз.

Живота си труден, почти стогодишен
само в час един тя побра...
Духът ѝ още все тъй възвишен
защо ли днес мен точно избра?

Хайде, със здраве върви си! 
Изпроводи ме тя с хляб и с две топли очи...
Момче, от живота всичко вземи си
и с добро за другите се отличи!...