Погледни, тълпата ни поглъща
обезличава ни пиянският ù дух,
сред никотин и карнавали ни превръща
в някой друг - и сляп, и глух.
Там, в ниското, опиянена е от ориента,
сладостно в забрава кълчи тя бедра,
тълпата отдавна не иска сонети,
а стръвно си търси хляб и зрелища.
Вперила е поглед в синьото на екрана,
записва прилежно брътвежите на екстрасенс;
и лаят си кучетата, и върви си керванът,
на масата тълпата си друса бели денс. ...