Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди,
но ухае на хляб. Боже, цялата къща ухае!
– Дай ми нафора, мамо. И сянката нека плати,
че е влязла да граби, защото не идваме заедно.
Мама къшей отчупва и златни трохички рои.
Ако гълъби дойдат, единият татко ще бъде.
После хляба с небесната кърпа покрива да спи
и кълна се, че чух как той хрупкаво кихна от гъдела.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Всички права запазени