Днес баба омеси небесният хляб,
а пръстите сръчни в небето звъняха.
Духът ми от болката станал бе слаб,
но тя го завърна под родната стряха
в старо мушкато до гроб да цъфти
и в алена сянка докрай да узрее.
Да може пораснал с крила да лети,
научил изкуството да се живее...
Ухае на сила небесният хляб.
Духът ми, нахранен от него, сияе.
Нито угаснал е. Нито е слаб.
Своята мисия земна узнал е... ...