16.01.2019 г., 20:26 ч.

Хлъзгаме се 

  Поезия
364 1 2

ХЛЪЗГАМЕ СЕ

 

Хлъзгаме се по леда на духовно безхлебие.
Трохите потъват и се стапят в ледохода.
В нас се взира ослепено, тъмно поднебие.
Храним се със смях - шоута по последна мода.

 

Обличаме маскарадни костюми от историята.
Бием се в гърдите. Като Боримечката крещим.
Но под дрехата сърцето е сляпо, престорено. -
Нали не знаем с чии одежди гордо вървим.

 

Чакаме някой да ни каже, както някога беше,
как да живеем, какво да любим и мразим.
Тръгваме на път - някъде, ако може по-далече,
смятайки, че така душите си ще опазим.

 

Не разбрахме, че за хляба така ги продадохме.
Последната хапка в чужбината много горчи.
От родината внуците си мълком ограбихме.
Години ще минат... от нея, в тях няма да има следи.

 

Под маските се зъбят озверели вълци диви.
След тях за мърша ухилени тичат чакали.
Трофеи човешки в гладна прегръдка са свили.
Ше се осъзнаем ли, Боже? - Едва ли...

 

16 01 2017

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??