/По мотиви от едноименната приказка

       на Х.К. Андерсен/

      В голямата картонена кутия

      войничето стоеше все на пост -

      пред миши набези,

      пред мухъла в сребристо сиво-

      заплашващ малкото му общество:

      Дресиран тигър,клоун,балерина -

      от някакъв фалирал цирк.

      Пират,чиито дървен крак не стигна

      до мостика,до прилива дори...

      Готвач - с усмивка мазна,с празна табла.

      Петел - с проскубани пера.

      И чичко - с избелял костюм в лилаво,

      понесъл куфар и цветя.

      Комбина странна.Времената - смутни.

      Но всеки търси да яде!

      Следят се хитро,а законът - луднал

      виси в ключалката като резе.

      Войничето е длъжно да го пази,

      да отстоява вътрешния ред!

      Но балерината със кадифена пазва

      подмамва клоуна,а тигъра - реве...

      Петелът пък налита разярено

      към таблата на мнимия готвач.

      Той би го сготвил вкусно несъмнено,

      ала на огън с дървения крак.

      Пиратът засега не търси маса...

      Но мисли - струва ли да е сакат

      и птича кълка лакомо да мляска

      или да грабне куфара завчас!

      За господина сигурно цветята

      са само повод за забавен флирт,

      но балерината едва ли смята

      да бъде с него прекалено шик.

      Войничето е влюбено във нея!

      Как тя е разпиляла любовта

      по многото безсмислени арени,

      не знае то,но вярва в храбростта!

      Сърцето му тупти като олово -

      топящо се от болката в мига,

      когато някой хвърля обществото

      с кутията картонена в сметта!

      Помията повлича безпощадно

      идеите на храбрия войник.

      Смъртта е враг!Живота побеждава

      щом има той сърце - за верен щит!

      Ще бръкне детска длан.Ще го изправи!

      Мундира му ще лъсне под праха...

      Войнико,никой няма да забрави

      за битките в Игрите на Глада!