Посвещавам на всички, които вървят към храма и на празника на поезията!
Поезийо, ще вляза в твоя храм.
Отдавна чакам вън, на стъпалата.
Дали от скромност и дали от срам
не сбрах кураж да мина през вратата.
Поезийо, ще ти запаля свещ.
И жертва ще ти принеса, но скромна -
душа, възторг, надежда и копнеж,
и любовта си тъжна и бездомна.
Ще си намеря някой таен кът,
встрани от блясъка и суетата
и с поглед ще те търся всеки път, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация