elituUu (Елица)
65 111
26.02.2013 г., 8:04 ч.  

Храм 

  Поезия
1178 0 4

Димът от мисли пак ме задушава -

(а иначе опитвам да изчистя 

отровата от грешното си тяло).

Но не сега. От утре ще го мисля.


Очите ми пресъхнали до сиво са -

не помнят как сълзи като те давят 

разнася се във въздуха от мириса 

на "Всичко е наред" и "Ще забравиш"...


Душата ми е свикнала до болка

страха в зародиш още да убива.

Тренирала съм силата до толкова, 

че с нея гордостта си да маскирам.


Живота си превърнах го във храм -

надежда има, стига да я искаш.

Но страх ли те е - нямаш място там.

Сърцето ми е дом, а не капан за мишки...

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??