Откраднах от пазара портокал,
беше сбръчкан, мек, не струваше.
Затова в скришна поза
клептоманията ликуваше.
В задоволство ускорих
крачката да не събирам
укори на някой тих
наблюдател в панаира.
След втората пресечка спрях,
сърцето ми бумтеше като печка.
Определено беше грях
портокаловата ми изцепка.
Но нали в разложение
бе новата ми придобивка.
Избутах лепкавото угризение,
покана пратих с усмивка
на всичките си мисли негативни -
да ги почерпя със салата
за спонтанната активност -
заслужиха заплата.
© Ниела Вон Всички права запазени