Разхождах се с изкуствените си крака.
От силно слънце ослепен сияеше града.
Дълбоко спяха уморени от труда,
пулсирайки ритмично, хорските сърца.
О, да! Красива бе нощта.
Разхождах се с изкуствените си крака.
Стоейки, прекосявах слънчевата тъмнина.
И скитайки, попаднах изведнъж
на едно от тези прелестни места,
Където светлината се бори с вечната тъма.
На алеята видях човек.
Помахах му, но той не ме видя. ...