.... мъжете се от Марс....
Сълзата бях в окото на вселена,
хлябът за случайни звездни странници.
И здрачът син, закърпил бреговете,
раздрани от разсърдени совалки.
Не знаех кой пространствата открехна
и как небето намота в масури,
през галактики и времена несретни
изпя за мен вселенски партитури.
Дойде внезапен като дъжд през юли
и с дъх горещ се спусна по Екватора,
а после дълго в сенките притулен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация