Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!".
С нова рокля, която морето е изплело
обгръщаща нежно извивките ти.
"Хубава ли съм?" да ме питаш.
"Хубава си!".