Хубавица срещнах аз,
ненадмината по красота.
С коси, златисти като слънцето
и меки като коприна.
С лице и глас на ангел,
с очи, сини като небето
и дълбоки като морето,
с поглед като на малко коте,
с устни, червени като роза.
Тя е по-красива от зората,
по-нежна от полъха на вятъра,
по-загадъчна от нощното небе.
Красотата й не може да се опише с думи,
никога не бих я наранил,
защото не съм срещал друга като нея.
© Александър Бушев Всички права запазени