Жената е чудо
красива... омайна...
за радост родена
със сила незнайна
докоснеш я с нежност
тя с обич отвръща
опариш я леко
тя пак те прегръща
но смееш ли нявга
срещу и да стъпиш
пази се от огън
направо пожар
не можеш я само
подкупиш със дар
тя иска и ласка
и вярност
и сила
не е тъй желязна
тя иска закрила
поднесена леко
без заповед студ
приласкайте я в меко
легло с много труд
и нежност тъкано
и с толкова обич
и целувки застлано
а тя ще е пак онази
красива... една...
обичана ваша
омайна жена!
© Зл Павлова Всички права запазени