Знам колко мъничко ти е нужно,
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни,
дъждове студени, ветровете гневни,
бурите ядни, свлечената кал, сбрана
в кухите мидени черупки скръбни.
И оня вълчи вой на осиротялата душа,
с който есен порил си бразди в угарта,
и стрехата, килната встрани от тъгата,
и диалогът дълъг сред самота вековна. ...