Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
8.08.2015 г., 10:00 ч.

Художник 

  Поезия
532 1 8

Художник

 

Когато рисува, забравя и мен, че ме има. 
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.)

Когато рисува, очите му стават различни —
бездънно-дълбоки, душата ми сякаш четат.
А тя най-безсрамно разголена в бяла езичност,
очаква творецът, да влезе във нейният свят.

Когато рисува и вае с длето или с пръсти
се слива със нея, дълбае до лоното чак.
Художник рисува ли, дяволът даже се кръсти.
Душа оживяла в платно не потъва сред мрак.

Когато рисува и времето сякаш замира.
От Бог с чудна дарба орисан е щедро. Но
дълбоко в душите човешки когато се взира,
художникът свойта зазижда във всяко платно.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ви! Ценя мнението на всеки един от Вас. Мнение от творец за творец. Щастлива съм, че стихът, Ви е харесал.
    Истина е, Галифрей, художникът потвърждава думите ти.
  • Цвети, извор на най-красива поезия си! За мен е удоволствие да те поздравя най-сърдечно и да изразя възхитата си!
  • Браво, Цвете!
  • Много ми хареса стиха!
    Поздравления!
  • Красота!
  • И на мен ми хареса много този художник вглъбен! поздрави и от мен!
  • Приятно ми е да чета такава поезия - от художник за художника... Поздравления!
  • Много красиво произведение. Често се казва, че художниците не рисуват портрети, а автопортрети. Оставят частица от себе си, дори и когато рисуват други хора.
Предложения
: ??:??