Сам, с любимата си четка,
рисува нещо от душата,
и само със една наметка,
от студ побеляла му брадата!
Една жена рисува,
гола,бил навремето любовник,
и пак по нея се вълнува,
решил да стане той художник!
На вън е есен, той не спира,
с четка и бои в ръка,
думите рисува и напира,
една любов по вечната жена!
Замислен той задава си въпроси,
Това да ли ще мога да изтрия,
но той в сърцето си ще си я носи,
една жена, не лист хартия!
за да си
добър художник
трябва
да си бивш
любовник.
Поклон пред творците!
Усмивка!Хубава вечер!