В памет на Йордан Денев
На художника картините без глас говорят
иззад завесата, надиплена от тюл червен.
Един статив в прозореца се взира -
от покривите той е вдъхновен.
От слънчевото зарево огрени,
гласа си извисяват ято птици.
А той - художникът - пак Музата прегърнал,
извайва с четка, а в очите му - искрици.
Палитрата му цяла е платнище
като небе, посипано с безброй звезди.
За нас рисува бащино огнище ...