Всички вие сте много красиви,
с голите си усмивки
и освирепелите си души,
гладни за нежност до преяждане...
Красиви сте със самотата в очите си
и суетата, която тече по артериите,
а сърцето превръща се в звяр
и ловува да търси достойнство.
Красиви сте в огледалата криви,
блед е скитникът отразен в мислите ви.
Красиви мисли в болни глави,
мечтаят да докоснат небето...
Най-много се възхищавам на страховете ви
и пустотата, която горчиво преглъщате...
Докато чакате да станете достатъчни,
побеляха малките ви принцове.
Една душа разделена на две -
половинките се разминават по улицата,
непознати сърцата отказват да търсят
и се губят като разбити копнежи.
Продължавам да търся причини за обич,
но усещам студените пръсти по себе си,
а болката продължава да тупка отляво
и ми чупи ребрата отвътре...
Платното на душата е раздрано
и изцапано със кръв и сълзи,
ако ти подам такъмите... как ще нарисуваш картина, художнико?
Как се рисуват такива картини?
Днес видях стара жена на пазара,
продаваше надежда за празника,
погледнах я в очите насълзени
и я подминах... Май не трябваше.
© Ивона Иванова Всички права запазени