Животът ми преминава
във вълшебна галерия.
Платната са дните,
боите са чувство.
Това е нов вид изкуство!
Картините са без рамки,
без ясни сюжети
и сякаш не ръце,
а криле са творили тук,
нарисували мирис и звук.
Създали шедьовър -
майка с дете, защитила го
в нежна прегръдка.
Само те двете и никой друг
ще останат завинаги тук.
Друга картина - разтърсваща,
обляна във сиво и черно,
неясна и някак объркана.
Виждам ужас, болка, страхове,
насред бушуващо море.
Понататък има още...
две протегнати длани,
на фона на звездите,
едно малко счупено сърце
и вечно търсещи ръце.
Що за автор е направил
това, което виждам после.
Мъж, склонил глава в поклон
пред друг със скиптър и корона -
реже основите на трона.
И прелитам през различни
мисли, случки, светове.
Всичко тук извиква в мене,
странно, непознато чувство,
за извън човешкото изкуство.
© Павлина Ненова Всички права запазени