Топла стая в луксозен хотел.
Бели зависки и мъж, поглед свел.
До него хубава дама лежи
и в ръцете си чанта държи.
Остави таз чанта, мишле,
и ела тук в мойте ръце.
Искам да те любя, както аз си знам.
И дамата отдаде се без задръжки и без свян.
Мъжът бе притеснен, това му личеше,
след толкова ласки още нищо не стърчеше.
Дамата нежно го успокояваше
и със сладки разкази го забавляваше.
Скъпи, не се толкоз кахъри,
а тази чанта смело отвори.
В нея съм приготвила луди неща,
които спасяват мъжа от срама.
Смело джезвето ти извади
и където трябва го надени.
Готово, всичко веч е наред.
Давай смело отново напред.
Ето, вече всичко се получи.
Дамата доволна от това, което се случи.
Да са живи и здрави чанти и джезвета,
че помагат те на момента.
Следващия път ще ги захвърлят
и в секс без атрибути ще се хвърлят.
Ще има силно земетресение
и никакво хумористично стихотворение.
© Лусиа Попова Всички права запазени
с обич.