Хващаме ли бас?

27.03.2015 г., 22:53 ч.

Поезия » Любовна

732 0 5

Хващах се на въдици със устрем на акула,

но, с опит на скумрия, пак ме връщаха в морето.

(Не ставах – в заключение.) Не ставах. Кръгла нула.

Мълчах си като риба и разплаквах се в ръцете си.

Хващах и хорото в чисто търсене на близост -

все нещо да засити най-духовния ми глад,

но гладна мечка на хорото – знаеш. Не излиза.

(Докато не чуе най-добрия музикант.)

И как се случи ТИ да разтанцуваш в мене мечката

на собствената ми духовна несебепризнатост?!

Хванах се, че гледам те; че слушам те; че смея се;

хванах се, че искам да ми го…

… така нататък.

Хващам се директно за главата покрай тебе –

не акула - ставам рак... скарида… Риба тон!

Някак си - морето ми го смъкна до колене