И без да те има
В хиляда страници - виждам те.
Целият в мастилото ми...
Странно е... Не те искам вече...
А се хващам да те изричам.
И без часовници, и с много цигари,
и с много викане и забравяне,
наричам звездите си на тебе,
и се карам да не те обичам.
И с много сричане - успявам...
да забравям името ти...
И това ми стига - за да направя ...