Соната ридае ноти последни,
в ъгъла китарата, ревниво смълчана,
стене пианото под пръсти вдървени,
отразява огледало лицето печално.
Тетрадка с ноти и портретът...
до него роза и камертон,
чехлите, очакват те до канапето...
Отрони пианото последен стон.
Повтарям сонатата любима,
с поглед, зареян към звездите
и не зная там една наша дали има,
а теб те няма, за да питам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация