Към дъщеря ми
По лицето ти бяга тревога… Недей!
Не убивай мига! Събуди се!
Всяка болка достига до своя предел –
Бог на нея не те е орисал.
Ти си Негово мило, обично дете.
Той те вае с любов и те пази.
Не съзнаваш ли колко е страдал за теб
и е плакал пред всяка омраза?!
Не забивай пирони и ти от тъга!
Как ще милват ръце приковани?
Спри за малко, почакай, навярно сега ...