Искам да проникна в сърцето ти
и да го целуна.
Искам вечно да гледам очите ти
и да виждам в тях безкрая.
Искам да легна на гърдите ти
и да заспя като дете.
Искам да разроша косите ти,
смеейки се от сърце.
И чувствам как пак до болка те обичам...
до смърт, до нелогичност и до лудост.
И чувствам как всеки друг е просто нищо,
а ти си много повече, отколкото ми е нужно.
Ти си всичко...
Всяка капка роса по всеки нежен цвят
съдържа част от теб.
Всеки залез на слънцето, съвършено познат,
съдържа част от теб.
Всяка лунна фаза, плачът на небето
и всяко ново раждане на слънцето
(се) съдържат (в) теб.
Ти си всичко...
и много повече..
А аз плувам в морето,
напълнило очите ти;
в безкрайното синьо на твоя поглед.
Обичам всяка частица въздух,
влязла в дробовете ти
и бих ти дала своя, ако не ти достига.
Това не е любов,
защото тя все някога умира,
а моето сърце,
дори когато спре,
пак ще те обича...
теб и всичко твое...
Изял си мислите ми, мозъка ми.
Целия ми свят си взел
и го държиш в ръцете си...
За мен не съществува друго освен теб.
Дори мен ме няма; аз съм теб.
И няма дума,
с която да те опиша...
И никой не би могъл да те обича така.
© Сюзън Смърт Всички права запазени