И какво като е пролет вече
и раззеленила се тревата.
И звездите тихо вечер
говорят си с луната.
И какво кат птици пеят,
летят и бягат с пролетта.
Очите пак тъжно леят
малки капчици тъга.
И какво кат пролет е дошла,
всичко пъстро някак си стои.
И зимата си вече отишла,
няма ги онез студени дни.
Какво като е пролет вече,
аз чувствам още самота.
Защото ти сърцето ми расече
и продължавам живота си сама.
И какво като е пролет вече,
за мен няма смисъл от това.
Мрачни ще са всички вечери
и самотна днес, вечно ще съм си така!
© Иваничка Петкова Всички права запазени