bobyy (Бобчо)
33 48
29.07.2006 г., 1:19 ч.

И когато... 

  Поезия
869 0 7

И когато не намирам думите,
а ти си кротко до мен...

И когато премълчавам нежните слова,
които напират на езика ми всеки ден...

И когато те искам безумно,
а нямам сила да го изрека...

И когато не желая да те пусна,
а отслабвам прегръдката си, за да те освободя!

И когато утрото не бива да настъпи,
а да продължи още малко от нощта..

И когато искам да те целувам жадно,
а просто отстрани спокойно си седя...

И когато лениво съзерцавам неспокойния ти сън,
а всичко живо отдавна спи навън...

И когато ръцете ти трескаво ме търсят
там ли съм , дали до теб лежа...

И когато пръстите ти се вплитат пъргаво в
рошавата ми коса....

И когато плътно ме обгръщаш в нежността,
а живота бясно и безмилостно продължава....

И когато устните ти се разтварят в пленителна
 покана,
а аз не мога да се спра...
   Тогава не искам да говоря за вечност или да се вричам          мога само и единствено искрено да те обичам.




© Бобчо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е! Не знам дали си направил препоръчаните корекции, но на мен ми се струва цяло - "когато......мога само и единствено искрено да те обичам"
  • Ами понякога трябва да мине малко време за да бъде усетен края...
    Благодаря на всички!
  • Това вече е друга работа.
  • Боби стихът ти не е довършен дори и с многоточието Опитай се да довършиш мисълта си - Когато....какво става после или какво чувстваш след това...
  • Бобчо, какво става, когато всички тия неща се случват? Най-важното от стихотворението липсва.
  • На мен също ми хареса като цяло,без последния ред.
  • Много е хубаво,но не ми харесва края.Браво!
Предложения
: ??:??