И когато…

И когато в сърцето умира

на надеждата бледия лъч,

и когато в душата угасва

красотата на дългия ден,

планината далечна изчезва

и нюансите нощни блестят,

тъмнината от мене укрива

всяка болка във древния свят.

Вече мога да скрия сълзите,

да потърся в нощта красота,

да забравя отново за дните,

не донесли за мен радостта.

И покоя желан да намеря,

да изтрия и фалш, и лъжи

и по детски в нощта да се скрия,

с най-красивите светли мечти.

                  Мария Мустакерска