31.10.2009 г., 6:47 ч.
И мен вземи ме
И мен вземи ме
Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.
Там пред мене изникна хлапе,
погледнах дълбоко в очите му –
копнеж за обич видях на дете,
тати, мама - живеят в мечтите му.
Просълзих се, реших да го взема,
но появиха се още деца...
ръце протягат със думи: „И мене!” –
сълзи браздяха по детски лица.
Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам?
Те деца са, нима са виновни?
За живота им – мен ме е срам!
2009-10-30, 13:45:28
© Валентин Добрев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И мене.
-
Поздрави за стиха!Голямо е сърцето ти!
-
Силен стих!Поздрав!
-
За създадената ситуация и пълните с невинни детски души домове сме виновни самите ние!
Поздрави за позицията!
Мен също ме е срам - заради причината да напишеш болезнения си стих!
Вал* -
Много силно....
-
Поздрав за посланието в стиха, Валентин!
-
Добро ти е сърцето
-
По-важното е ,че сърцето ти е голямо, а то може да побере много обич и да раздаде също толкова много!
Благодаря, че ни припомняш за една от най-големите драми в страната ни! -
Благодаря на прочелиге до момента!
Наястина, Ирина, това е много добър отговор на въпроса, но въпреки, че ръката ми е толяма, тя не може да побере повече от две детски ръчички.
Така е сигурно и с твоята и с много други желаещи, а като добавим и бюрократичната машина... -
Успял си да предадеш сполучливо детските надежди и...
Харесах стихът ти, а на въпроса
"Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам? ",така добре зададен към всички ни
отговорът е само един и той е - избърсваш сълзите, хващаш топлата детска ръка и я запазваш докато смъртта ви раздели. Едва ли има нещо , което да си заслужава повече в живота ни
-
....!!!!!!
-
Всички трябва да се срамуваме, шкафи! Начело с най-големите тикви...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
