Кiara (Киара)
182 300
19.12.2008 г., 17:56 ч.

И много мостове... пиеси с начало 

  Поезия
723 0 8

Майко,
предскажи им.
      Аз съм Алената.
Аз съм... Той.

Преиграна.
Сцена.
Дланно.
Пророчество
на две лета
и седем  Бала.

Под скутове
изтриха се 
пиесите за Бялата.
Паветата отвън
почукаха с токове по
антрактите.

Остана ми
талантът на аплаузите.
И восъчните кукли.
И мим(г)овете...
Ролите.
Последната ми беше
Безпосочност.
Тишина,
написа ме
Страхливата.
А аз играя.
На Белези. Със Времето.
А То,
очите им във запади
ги крие.


Вретенно, ръце
пресукват я. Празната.
И тя не мълчи.
Но тя и остава.
Онзи крясък.
На вярност.
Онзи Изход.
Илюзия.
Излишен характер.
Знаеш ли -
изходи няма.
Няма и входове.
Има само ръце.
Само въже.
И много мостове с начало.

 

Те не играят.
Те живеят от себе си в другите.
Той носи чадър от небе.
Тя вали от безтежност.
Във пет разкопчават очите си.
Гримьорните стават
приюти.
Реквизити обличат се с хора.
Маски, лицата си свалят.
Красиви са четните стъпки
на Мим(г)ът.
И тя го обича.
В премигване.
Аврора. Ти си ми...
... аз съм.

 

Балът е утре.
Осмият.
Безсмислена сцена е танцът.
Нямаме стъпки.
Няма и следване... Саломе.
Има само ръце.
А сцената - аз съм.
Преиграна.
Роля.
Майко, предскажи им.
Аз първата ти бях
Първата. Алена...
И бях Кукловодът.
Бесилки - ръцете ми.

 

Изходи няма.
Няма и входове
Има само ръце.
Само въже.
И много мостове...
               пиеси  с начало.

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??