12.06.2008 г., 15:39 ч.

... и му рече 

  Поезия » Любовна
670 0 14
Що не туриш стръв да ме примамиш,
риба с гола мрежа се не хваща,
че снага си тънка ще изнижа,
знам, рибарю, Дяволът те праща.

На ловец престорен ме преследвай,
в тесни друми, по гори зелени,
по нозете мои тихо стъпвай,
скоро ще са, момко, уморени.

Пушка дигай, уж да ме уцели,
но куршум край мене да минава,
че да пусне тръпка по снагата,
кръв моминска да направи лава.

И тогава посегни с ръцете,
на капан стори ги да ме хванеш,
викай ме, измамена доде съм,
ще се върна, но не ще остана.

© Лулу Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??