4.11.2006 г., 1:10 ч.

и не много 

  Поезия
813 0 5
за мен
която и познаваш
и не много
освен душата
и очите
но ръцете ми
не знаеш
как говорят
за мен
която обещавам
и не обещавам нищо
освен това
което и
тогава
върху хартията
прочети
какво ми бе написал
а аз ще ти разкажа
малка приказка -
вулканът с лава
вече
белязал е земята
тогава ще я
видиш
отдалече
колко е красива
тази нощ
ще слиза
лавата
в недрата
ще се залюлее
всичко
що е пламък
в сърцевината
тогава ще е
страшно
и стихийно
апокалиптистично
ясно
пръстите
по кожата
ще ти говорят
дори
светът да
се е сринал
в искри
ще го разнася
докато
и тихо
слегнат
в пепел дни
тогава все някога
когато завали
от кал
я направи
и чуй
обичам те
как казва и
не се плаши
та ти я
сътвори
такава е -
ужасна и
прекрасна.

© И.Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??