Аз съм до Него.
И Той е до мен.
Мигът е смутен,
объркан
и толкова
истински.
Ти не плачеш
като мен,
защото си
с всички права
над тялото.
А аз съм
Невидимата
в душата му.
Мразиш ме,
защото
не си била
там
никога.
Като хрътка ме следиш.
Душиш по ъглите
на словата ми.
Уж не ги четеш,
но оставила си
в тях
очите си.
Виждам ги...
Два стиха сме,
вкопчени
в гладни рими.
Защото съм силна,
подавам ти
Венчилото -
завий се.
А тя е слаба.
Аз оставам...
Бялата
в дъгата ти.
И не питай защо...
Защото
ще ти отговоря.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени