14.06.2014 г., 13:30 ч.

И нека светът бъде наш 

  Поезия
386 0 1

Обичай ме
винаги
болезнено много
с пълна
и почти избледняла
луна
не ме търси в другите хора
в техните
усмивки
лица
търси ми пламъка
и допира
трептението
сърцето ми прескача удари
във тази смътна тишина
върни един кадър назад
усети ме
просмукана
в плътта
Сърцето ми танцува
кървав танц
роден преди
хиляди години
и през  Холокоста изживян
от хора
близки с нашите години
със същите мечти
ала такива
родени без късмет
не както нас
видяхме се
решихме
че се имаме
кажи ми, моля те
"Светът е наш" 

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е силно! Като прилив е
Предложения
: ??:??