Изплъзна се, като магия се изгуби
пясъкът, морето, любовта...
И никой в мене не се влюби,
и никой не ме накара да се чувствам жена.
Зад дрехите си крия тяло,
което е зажадняло за любов.
Но страх ме е, потръпвам кротка, бяла
и мисля си, че и ти не си готов...
Да, аз зная, че те има
и зная, че ще ме намериш.
И никога няма в сърцето да е зима,
и легло, и любов с мен ще делиш...
О, рицарю на нощните миражи,
не чакай дълго ти, ела!
Кръстосвай шпаги с всички стражи
пред сърцето ми. Чуй как те зова!
© Надя Стоянова Всички права запазени