И няма да е нужно да се връщам.
И няма да е нужно да мълвя...
Защото знам, че няма да е същото,
когато си отиде любовта.
И няма да се моля пак за прошка.
(От двама ни, по-грешният печели).
Поредна обич... много скъпа брошка,
напомнящо забодена в ревера ми.
И няма да те пазя във сърцето си.
И няма да мечтая да те имам.
Обичайки те... само се раздавах.
Боли, че не научих се да взимам.
И няма да те питам как се чувстваш.
(Умишлено не съм те наранявала).
От днес започва вчерашното утре.
За миг дори не съм и съжалявала.
И няма да остана в твойто минало.
И няма да съм жалкото ти сбъдване.
Ще бъда грешка, избледняла с времето.
И спомен от едно нещастно влюбване...
© Кремена Стоева Всички права запазени
Радвам се, че прочетох!