А ти не знаеш колко те обичам.
Защото никога не е достатъчно.
То всеки път е толкова различно.
Най-хубаво, че всъщност - непонятно е...
Обичам те, защото си ми нужна
и имам нужда да съм твой.
Оставяш ме без дъх, така възбуждаш.
Пожар в душата ми насред покоя.
До лудост ме докарваш. До разруха.
До стонове, в които се събирам.
До нежен полъх, който ги раздухва.
До дива мощ и до безсилие... ...