dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
17.09.2007 г., 20:46 ч.

И обич предумишлено пресъхва... 

  Поезия
857 0 20

Жадувах те... И липсата горчеше

в оазис от привидна безнадеждност.

Водата ти безвкусна ми тежеше

и не засити пустата ми нежност.


Понечих жажда с теб да утолявам,

но сухите ти чувства не напиват

(Разплаках се - поне това успявам!

И устните ми плахо теб попиват...).


Валях във тъжни, знакови раздели.

Размазано се стичах по лицата.

Шамарните ти каменни предели

избистряха до истинност водата.


С такава чистота те завладявах.

Изливах се в болезненост. На капки.

В безводната пустиня поумнявах

с оазисни сълзи, горчиво-сладки.


До дъно пи... Засищах, даже жадна.

Шаманно-вярна, сълзобройна влъхва.

Ти беше сит, а аз останах гладна

(И обич предумишлено пресъхва...).

17.09.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??