Жадувах те... И липсата горчеше
в оазис от привидна безнадеждност.
Водата ти безвкусна ми тежеше
и не засити пустата ми нежност.
Понечих жажда с теб да утолявам,
но сухите ти чувства не напиват
(Разплаках се - поне това успявам!
И устните ми плахо теб попиват...).
Валях във тъжни, знакови раздели.
Размазано се стичах по лицата.
Шамарните ти каменни предели
избистряха до истинност водата. ...