24.07.2008 г., 22:52 ч.

И океанът (дует с Kat) 

  Поезия
540 0 4
(дует с Катя "Kat" Мерджанова)

Всяка капка кожата ми целува
и буква по буква името ти диктува.
Кажи им да спрат, да замълчат,
нима не ги владееш ти?
И вълните, и пясъка,
и в очите ми блясъка?
Нима не осъзнаваш ти
и шепота, и крясъка,
на морето всички мечти?


***

Когато за първи път усетих дъжда
и капки от него ме докосваха тук.
Брегът на морето бе под моите крака
и сякаш за теб бих бил вече друг.
Когато вълните ме призовават
и нещо вътре в мене иска покой.
Тогава аз просто осъзнавам,
че около мен и теб сега е порой.
И океанът в теб се всели,
и ти бе вселена вътре в капки от него.
Но той бе изгубен за миг,
докато не го победи мощно с твоето его.


Когато всеки път вали на различно място
и мисля си, че в мен отдавна е преваляло,
вътре в душата капчици още бушуват бясно.
Нищо не е по-различно, само по-избледняло.
Когато с океана се сливам
и отричам цялото си мое съдържание,
тогава аз просто прикривам,
че обичам без смисъл или основание...
И океанът в теб се всели
и ти бе вселена вътре в капки от него.
Но той бе изгубен за миг,
докато не го победи мощно с твоето его.


Плувам да стигна на чувствата си брега.
(Морето тихо пак ще ни погълне)
Искам да избягам, а сякаш пак тебе зова.
(и сутринта - изплюе на брега.)
И валиш без небе, а си просто малък дъжд,
(И твоята усмивка ще допълни)
по-различен от всичко досега и всеки мъж.
(секса, правен през нощта)

И океанът единствен може да знае,
колко е трудно по течението да се плава.
Когато за бурите сърцето ми нехае,
егото излиза навън и с ярост отмъщава.
И само водата тук може да ни има,
сърцето се носи по нея като лодка самотна.
Това, което океанът иска да взима,
е истинската ни стара страст към живота...

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??