И още нещо
Обръщам се към моя ден и път
и там навярно драмата я няма,
преживяното отрони своя миг -
от липсвам ли, или ще съжалявам?
Смутено ще погледнат очите ти,
не бяха свикнали да губят -
на студ се спускаха сълзите ти
мъжкото ти честолюбие да скрият.
За последно докосваха ръцете ни
океана от заспали чувства:
да тръгваме мълвяха си душите ни
по застиналите неми устни!
"Ще се срещнем, някога отново" -
случайното повикване за прошка,
"Кажи ми как си?" и доскоро -
благослових сърцето ти, и още нещо...
© Елеонора Крушева Всички права запазени