Вдъхновено от Alisa (Яна) и Елена Биларева
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени.
Както пеят - във двореца съм сама.
Той е тук, но ясно - само телом.
Режисирам си поредната лъжа.
После сядам с него да я гледам.
Как да ти го кажа по-така.
Принцът ти се пише за приятел.
Аз съм му дотолкова жена,
колкото на него му изнася.
Как да ти го рекна с недомлъвки -
може би ще бъде по-изискано.
След като го рекнах, вече млъквам,
тебе ти е ясно, че те искам.
Принцът, както виждаш - хубав мъж.
Вечно с дистанционното заспива.
Няма да усети от веднъж.
Даже и рога ще му отиват.
© Надежда Тодорова Всички права запазени