Спрях да вярвам в думи,
пълни със условности, пращящи в кич,
позьорски и незрели!...
Спрях да вярвам във красивите,
ала нетрайни обещания
за приказно красиви дни...
Спрях да пълня болната душа с надежда,
за да миг по-късно алчно всичко й отнемат...
Спрях да вярвам в пошлите, безвкусни
и раняващи лъжи!...
Всичко вече е зад мене!...
Катинарът,
сключен на крилете
е строшен!
Вече съм свободна!
Свободна съм...
И отлитам!...
© Лилия Всички права запазени