voda (Елица Ангелова)
582 14033
15.10.2008 г., 20:49 ч.  

Поне разбрах... 

  Поезия » Любовна
697 0 8

От младата ми плът бе упоен

и мислеше, че имаш власт над всичко,

което е у мен и покрай мен.

Не ме попита дали те обичам.

 

В това се спънах и назад погледнах:

над нас летяха есенни ята;

глави навели късни слънчогледи,

отронваха последните зърна.

 

Поне разбрах – пътеките се срещат

поняога на мрачен кръстопът

и чувствата, избликнали горещи,

внезапно могат да се вледенят.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Направи каквото трябва - просто обичай, пък да става каквото ще!!!
    Ели!
  • Благодаря отново - на всички!
  • Болката е неотменен спътник в живота ни, по някакъв начин е най-сигурния симптом, че сме живи! Прекрасен стих!
  • Прекрасен стих, Ели! А болката - нея винаги я има, но какво от това?
  • Хвърлям се със затворени очи, приятели!
    Благодаря ви за куража.
  • Силен стих!Задават се въпроси и се дават отговори, но трябва да се гледа по-оптимистично на съдбата!Тя предлага и щастие понякога! Поздрави, Ели!
  • Изживей я тази възкръснала любов,
    пък каквото ще да става!
    Поздрав, Ели!
  • Каквото и да те чака, трябва да се изживее!
    Дано този път не боли!
    Пожелавам го от сърце!
    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??