Остър и хладен е мечът Ти, страннико,
много гърди е пробождал,
с кървави сълзи промивал си раните
свои,
а чуждите - с ножа.
Страшни са някак очите Ти -
тъмни са,
и остриета проблясват,
ала защо се отпуска ръката Ти,
мечът - пречупен изпадна.
Треска изгаря челото Ти, страннико,
жадни очите тъмнеят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация