beti
421 4580
29.04.2008 г., 22:20 ч.

"... и пак тъгува тишината по сламения шепот на смеха..." 

  Поезия
760 0 8
 

Протяга

слънцето

ръце

към тъмнината,

в престъпно

съвкупление

създава суета

от капчици

дъждовно

вдъхновение

и птичи зов

в прекършена

сълза.

 

И пак тъгува

тишината

по сламения

шепот на смеха,

прикрилa в шепите

мълвата,

как някога

спасил света...

 

 

В безбрежното поле -

само дърво,

разлистено жадува

светлината!

 

21.04.08

Пловдив

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??